Като прочетох това в блога на Бугараш, просто нямаше как да не го коментирам, защото темата за абсурдите ми една от любимите:
3 Октомври, 2007 - 09:01
300 000 българи край Вардар чакат наши паспорти
Ако кабинетът ускори процедурата по даване на гражданство, ще получи много силна подкрепа в обществото
Панде Ефтимов
...Ние, българите тук, нямаме абсолютно нищо! А на нас ни трябва една нормална телевизия, тъй като сателитната не всеки може да я плати, за да я гледа скъпа е. Нужен ни е и вестник, който да е по джоба на всекиго и да се пише на местния правопис, защото тук повечето от хората не познават буквите “Ю”и “Я”, например, и не могат да четат на българската писмена норма.
Писмото на Свети Климент Охридски се употребява в България и Русия, но не и в Македония. Тук се ползва Караджицата, създадена от сърбина Вук Караджич, и донаправена според модулациите на Блаже Конески. И днес, поради това, че нямаме буквата “Ъ”, например, пишем със запетайка, като “ръка” се изписва “р'ка” или “тъга” “т'га”. Всички тези абсурди, взети заедно, създават един изключително тежък проблем за културния обмен между България и Македония...
Цялата статия е тук: http://www.monitor.bg/opinions/article?sid=&aid=135069&cid=50&eid=1180
Е, какво друго да кажем, освен че наистина няма нищо по-абсурдно от това, хората от Охрид и около Охрид да не пишат, и дори да не могат да четат на кирилицата, създадена от св. Климент Охридски в неговата Охридска книжовна школа, на която днес повече от 300 милиона души от Гюешево до Тихия океан пишат и четат, и не само днес, ами така е вече от доста векове (да добавим към тях и монголците, дето иначе нямат нищо общо със славяните и св. Климент) и много добре познават и буквите Ю и Я, че дори и буквата Ъ, въпреки че не малка част от тях не знаят и не могат да произнасят звука Ъ. Ами кой им пречи на днешните българите в Македония да ги научат тези три буквички и някои простички норми на българския правопис у дома, щом като в училище това е невъзможно? И мене не са ме учили в училище на караджицата в интерпретацията на Блаже-Благой, но за няколко дни в македонските сайтове и блогове я научих. Стига човек да иска, много неща може да постигне. Не само е абсурдно, но е и срамно, езикът на който е било създадено първото славянско писмо за прослава на Бога от светите братя Кирил и Методий да се определя от сериозните учени-слависти като българо-македонски славянски диалект от района на Солун, а в същото време днешните македонци, да не познават буквите, създадени от техните първи ученици с цел Христовите истини да достигнат до съзнанието, сърцата и умовете на славяните от Охрид и неговите околности. На този език тези истини са достигнали чак до Киевска Рус и той от 10-ти до към 14-15 век е функционирал като официален книжовен език в Православна Русия и следи от него могат да се видят дори и в съвременния руски книжовен език, да не говорим за руските класици на перото. Православните вярващи открай време са се отнасяли към това писмо и четмо на светите братя и техните ученици като нещо свещено. Хайде и ние така да се отнасяме към него, та да не ставаме за смях... С повече трезвост и воля за утвърждаването на истината и на доброто и по-малко емоции. Промиване на мозъци е имало и ще има във всички времена, но и във всички времена е имало и ще има хора, които са съхранили верността си към истината и Божията правда, към род и родина и към всичко свято, въпреки всичко и всички.
1 коментар:
" Промиване на мозъци е имало и ще има във всички времена, но и във всички времена е имало и ще има хора, които са съхранили верността си към истината и Божията правда, към род и родина и към всичко свято, въпреки всичко и всички."
Много ми хареса края и ще добавя само ,че написаното няма нужда от коментар. От истината боли най-много.Най-болезнена е за слабите, същите тези които са забъркали тази каша ,и техните подръжници.
Публикуване на коментар