За абсурдите...

Като прочетох това в блога на Бугараш, просто нямаше как да не го коментирам, защото темата за абсурдите ми една от любимите:

3 Октомври, 2007 - 09:01

300 000 българи край Вардар чакат наши паспорти

Ако кабинетът ускори процедурата по даване на гражданство, ще получи много силна подкрепа в обществото

Панде Ефтимов

...Ние, българите тук, нямаме абсолютно нищо! А на нас ни трябва една нормална телевизия, тъй като сателитната не всеки може да я плати, за да я гледа ­ скъпа е. Нужен ни е и вестник, който да е по джоба на всекиго и да се пише на местния правопис, защото тук повечето от хората не познават буквите “Ю”и “Я”, например, и не могат да четат на българската писмена норма.

Писмото на Свети Климент Охридски се употребява в България и Русия, но не и в Македония. Тук се ползва Караджицата, създадена от сърбина Вук Караджич, и донаправена според модулациите на Блаже Конески. И днес, поради това, че нямаме буквата “Ъ”, например, пишем със запетайка, като “ръка” се изписва “р'ка” или “тъга” ­ “т'га”. Всички тези абсурди, взети заедно, създават един изключително тежък проблем за културния обмен между България и Македония...

Цялата статия е тук: http://www.monitor.bg/opinions/article?sid=&aid=135069&cid=50&eid=1180

Е, какво друго да кажем, освен че наистина няма нищо по-абсурдно от това, хората от Охрид и около Охрид да не пишат, и дори да не могат да четат на кирилицата, създадена от св. Климент Охридски в неговата Охридска книжовна школа, на която днес повече от 300 милиона души от Гюешево до Тихия океан пишат и четат, и не само днес, ами така е вече от доста векове (да добавим към тях и монголците, дето иначе нямат нищо общо със славяните и св. Климент) и много добре познават и буквите Ю и Я, че дори и буквата Ъ, въпреки че не малка част от тях не знаят и не могат да произнасят звука Ъ. Ами кой им пречи на днешните българите в Македония да ги научат тези три буквички и някои простички норми на българския правопис у дома, щом като в училище това е невъзможно? И мене не са ме учили в училище на караджицата в интерпретацията на Блаже-Благой, но за няколко дни в македонските сайтове и блогове я научих. Стига човек да иска, много неща може да постигне. Не само е абсурдно, но е и срамно, езикът на който е било създадено първото славянско писмо за прослава на Бога от светите братя Кирил и Методий да се определя от сериозните учени-слависти като българо-македонски славянски диалект от района на Солун, а в същото време днешните македонци, да не познават буквите, създадени от техните първи ученици с цел Христовите истини да достигнат до съзнанието, сърцата и умовете на славяните от Охрид и неговите околности. На този език тези истини са достигнали чак до Киевска Рус и той от 10-ти до към 14-15 век е функционирал като официален книжовен език в Православна Русия и следи от него могат да се видят дори и в съвременния руски книжовен език, да не говорим за руските класици на перото. Православните вярващи открай време са се отнасяли към това писмо и четмо на светите братя и техните ученици като нещо свещено. Хайде и ние така да се отнасяме към него, та да не ставаме за смях... С повече трезвост и воля за утвърждаването на истината и на доброто и по-малко емоции. Промиване на мозъци е имало и ще има във всички времена, но и във всички времена е имало и ще има хора, които са съхранили верността си към истината и Божията правда, към род и родина и към всичко свято, въпреки всичко и всички.