Още за учените и псевдоучените...

Двете писма от предишната публикация събудиха у мен спомени от студентските ми години, защото името на Благой Конев в Софийския университет и конкретно във факултета по славянски филологии се носеше по мое време като легенда. Но легенда от типа на тази за Херострат. Спомням си как професорката, която ни преподаваше диалектология, ни разказа веднъж за взаимоотношенията между един от нашите професори и студента от Македония Благой Конев или т. нар. днес Блаже Конески - как професорът подарил палто на бедния студент, защото зимите в София тогава били много студени, и с две думи, го издържал, за да може да учи. А после студентът с наученото създал нов "език", нова граматика... Как докато бил студент в Софийския университет се казвал Благой Конев, а после изведнъж се превърнал в Блаже Конески. И как системно от книгите в Македония се заличавала думата "български" и всички нейни производни и на тяхно място се появявала думичката "македонски" със съответните производни. Не познавам споменатия професор, но за професорката по диалектология мога да кажа, че е Учен и Човек с голяма буква. Рядко срещано съчетание по онова време, когато се правеше конюнктурна "наука" за политически цели. Учен, който не се страхуваше да защищава открито и до край научната истина за Кирило-Методиевия език и за "македонския" език, спокойно и аргументирано, на всякакви научни форуми и прояви, и право в лицето на всякакви конюнктурни учени. И Човек, за когото студентите бяха преди всичко хора, на които помагаше по всякакъв начин да почерпят най-доброто от съкровищницата от знания, които притежаваше.

Гледам сега по разни форуми и сайтове в интеренет в какво се е превърнал днес т. нар. "македонски" език и ми става жал и за самия език, и за хората, които го говорят. Не есперанто, ами един тюрлю-гювеч, дето има една нашенска приказка. Ами от псевдонаука и псевдоучени какво друго може да се роди освен псевдоезик? С тези, дето казват, че македонският и българският са един и същи език (цитирам македонци от Република Македония), бих поспорила, защото по идея така би трябвало да бъде (историчиски и логически), но в сегашното му състояние македонският до такава степен се е отдалечил от българския, че трудно може да се определи дори като диалект на нашия език - достатъчно е да сравним езика в Пиринска Македония с официалния в Република Македония. Ама в същото време не е и сръбски, не е и есперанто, дори не е и македонски, ако щете. Нещо като нищо, нещо като дърво без корен, нещо без минало... А нещо като няма минало, може ли да има бъдеще? Кога в човешката история жив език се е създавал по изкуствен начин? Никога! Има създадени няколко мъртви езика, но каква полза от тях?! Човешките езици се развиват по свои си закони, които едва ли човек може да ги измисли и наложи.