Кой ни е виновен?

Вече се изнизаха повече от двадесет години посткомунизъм, а на мене ми омръзна да слушам все една и съща предъвкана до умопомрачение песен - колко ни били виновни руснаците за комунизма и всичко останало. А ето как едни истински руснак говори за вината на съветската власт:

«Когда винят советскую власть за отнятие у Церкви храмов и
предметов культа, то нужно винить не её, а самих себя.
Мы были плохими христианами, были верующими лишь по имени, а посему Богъ и отнял у нас право распоряжаться храмами и их принадлежнос-тями; а советская власть лишь орудия Божьего гнева.
А посему и протестовать надо не против советской власти, а против самих себя и стать истинными и нелицеприятными христианами.
Мы потеряли основную ценность - Бога, а посему Он отнял от нас и второстепенные религиозные ценности - храмы и так далее».
Свящнномученик Романъ Медведь

(Текстът е взет оттук: http://bg.netlog.com/vadim_v1/blog/blogid=18623/&full=1)

На български това звучи така:

„Когато обвиняват съветската власт за отнемането на храмовете и предметите на култа от Църквата, трябва да виним не нея, а себе си.
Ние бяхме лоши християни, бяхме вярващи само по име и затова именно Бог ни отне правото да се разпореждаме с храмовете и техните принадлежности; а съветската власт е само оръдие на Божия гняв.
И затова трябва да протестираме не срещу съветската власт, а срещу нас самите и да станем истинни и искрени християни.
Ние изгубихме основната ценност - Бога, и затова Той ни отне и второстепенните религиозни ценности - храмовете и така нататък“.
Свещеномъченик Роман Медвед

Дали ще се намери достатъчно доблестен българин, който да погледне на българската история от тази гледна точка - на живота с и без Христа, както преди са го правели героите ни, които са ни измъквали от моргата на историята? Дано, Майко-Българийо, Господ да не ни е отписал окончателно и да се намери и днес това българско чедо, което да изрече велегласно - не е Царят гол, ние сме голите, окаяните и нуждаещите се от покаяние. И да поведе народа ни към това спасително покаяние, без което вече не на думи, а съвсем реално започваме да се превръщаме в мъртва нация, мъртва държава, мъртъв народ...