За Трети март

Какво празнуваме днес?

Днес, на националния ни празник, се спори дали той е трябвало да бъде празнуван или не заради траура по загиналите в изгорелия влак. И затова си заслужава да се замислим какво и как празнуваме днес? Днес се отбелязва паметта на загиналите около 200 000 православни войни за свободата на Отечеството ни и се отдава почит на нашите освободители. Как се отблязва и как се отдава? Мнозинството от нас си мисли, че по площадите и медиите с речи и лозунги, с паради и светски изяви. Но истинското отбелязване на паметта и отдаването на почит го прави Църквата - днес се служат панихиди по загиналите и благодарствени молебни към Господ за даруваната ни свобода от тези, които в Негово име са ни избавили от инородното верско иго. Какво друго празнуване може да има на тази дата, на която е подписан Сан-Стефанският мирен договор - мир и свобода, извоювани с тези думи на уста: "Наше дело свято и с нами Бог! ... Вам и Бог повелевает быть героями!" (Из заповедта на ген. Скобелев преди прехода на Балканите)? Панихиди и молебни за тези, които са влизали в бой с турците с молитва и с бойния вик: "За веру! За Царя!" За коя вяра? Разбира се, за Православната вяра. Нали и сам Фьодор Михайлович Достоевски казва така: "Руснак означава православен." Е, ако бяхме и ние православни, нямаше да има за нас противоречие между празника и траура. И в единия, и в другия случай се отслужва панихида. И нищо не пречи едното и другото да вървят ръка за ръка. Да се помолим за героите, отдали живота си за нещо свято, и за жертвите на онези, за които няма нищо свято. И да кажем и за едните, и за другите: "Вечная память!". Защото, ако забравим паметта на тези православни войни, които са ни освободили, и не осъзнаем, че тази война беше победа на Православието над исляма и точно поради тази причина беше успешна за Русия и ние получихме свободата си именно като православен народ, ще престанем да бъдем народ, или както казва един от най-големите български възрожденци Митрополит Климент, известен повече на днешните българи със светското му име Васил Друмев: "ИМА ПРАВОСЛАВИЕ У НАС, ИМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД, НЯМА ПРАВОСЛАВИЕ — НЯМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД." И защото, ако не се помолим и забравим за онези, които са станали жертва на човешкото безхаберие и духовната ни и морална разпуснатост, която се шири надлъж и нашир днес в нашето изстрадало от външни и вътрешни душмани Отечество, тази трагедия с нелепата смърт в един пламтящ заключен влак, няма да остане единствена, а можем да си припомним тук и "Индиго", и други подобни. Какво противоречие може да има в отдаването на дължимото на Онзи, Който е Господар на живота и смъртта? Няма противоречие. Противоречие има единствено за тези, които са загубили ориентира си в днешния объркан и ненормален свят, в днешния безцелен или с лъжливи цели живот. Говори се за липса на отговорност у управляващи и у конкретни виновници. А какво отговорност можем да очакваме от хора без ориентири, без цели, без нищо свято в душата си? Парите не могат да ни направят отговорни. Те могат да ни направят само егоисти. Могат ли да ни направят по-отговорни европейската и атлантическата ориентация след като и самите европейци и американци нямат ориентири? Те могат да ни направят само още по-дезориентирани, по-безродни, по-безотговорни. Казано е, че който служи на двама господари, единия ще обикне, а другия ще намрази. Е, не може да бъдеш отговорен, като намразиш или забравиш за святото и обикнеш онези, които те насъскват срещу святото. И колкото повече забравяме за този православен духовен подвиг на руските воини и на нашите родни български мъченици за Христовата вяра, толкова повече ще бъдат жертвите на нашето днешно безхаберие, безотговорност и дезориентираност. И толкова по-дълго ще се чудим дали да признаем или не новосъздадената мюсулманска държава в сърцето на Православните Балкани, там на Косово поле, на това свято място за всеки православен. Какво празнуваме всъщност днес, след като в същото време искаме да признаем днешната победа на исляма над Православието с помощта на днешните ни атлантическите и европейските господари? Ето това противоречие го има днес по нашите площади и медии, в речите и лозунгите на управляващите и на безродните кресльовци-"патриоти", ето това е голямото окърбление на чуствата ни, ето това е голямата ни трагедия. А иначе истинският ни днешен празник и истинската ни днешната трагедия имат един и същ духовен корен - живот с Бога и живот без Бога.